30.11.2018 г.

Велосипед "Балкан" за 1 лв.

Всички знаят, че преди няколко години започнах да разпродавам вещи, които не ползвам. Разказах накратко как се случи тук и явно запалих доста приятели, щом многократно давам някому съвет. Обикновено резултатът е успешен, но не знам дали е заради съвета. :)

Наскоро продадох поредното нещо от мазето - велосипед "Балкан". Ето и формулата, която ползвах:

1. Продавах нещо интересно. Дори да не ни се вярва, едно балканче спада към интересните боклуци втора ръка. Ретро е, но може да се ползва и в наши дни. А може да бъде и просто украса или част от колекция. Освен това влиза под кожата на хора от поне две категории: носталгици и хипстъри;

2. Ремонтирах го в добър сервиз. За да е в движение колелото и да изпъкне пред всички други балканчета онлайн, исках моето да е в движение. Почти всеки би предпочел да си купи готова трошка пред трошка, която тепърва трябва да стяга. Затова оставих велосипеда на пичовете от Re-Cyclers, които през последните месеци станаха популярни;

3. Направих му яки снимки. Спретнах прилична фотосесия на готовия велосипед. Избрах си място и подходящо време от деня, а накрая минах снимките с фотошоп.

Може да се каже, че си направих "лилава крава" (по Сет Годин). Но ако през цялото време не ме теглеше идеята просто да се занимая с нещо, ако не го приемах като игра - нищо от това нямаше да се случи. Ако исках пари, пари, пари - нямаше да се случи.

Защото being creative is not being greedy. И сега ще обясня.

4. Направих честна сделка. След кратко проучване разбрах, че този модел "Балкан" някога е струвал 145 лв. За да има закачка лилавата ми крава, реших в печалбата си да се придържам към оригиналната сума. Един вид просто да върна парите.

3. Обаче платих на сервиза (още в началото). За да стигна до чистата печалба, си взех обратно инвестицията в ремонта - точно 44 лв. Така от голямата сума останаха 101 лв.

2. Но "Балкан" не е мой! Като повечето неща от мазето и това колело беше семейно. Обикновено печалбата от всяка продажба отива при собственика, който през цялото време знаеше какви ги върша. Връчих му стотачка.

1. Получих и аз нещо. Онзи 1 лв., който остана накрая. Той дойде в пакет със забавлението. :)

20.03.2018 г.

Как спрях кафето

Тленните останки на изгорялата кафеварка. Мир на кафето й!














Първо, забравих кафеварката на котлона и тя изгоря. После продадох останалите три кафеварки, които можех да ползвам. Сега нямам кафеварка и не пия кафе. Така го спрях.

30.01.2017 г.

olx 4tw, или какво да правим с ненужни джунджурии

... впрегнат в имуществото си и силно затруднен да се придвижва.
("Уолдън или Живот в гората", Торо)

Преди година и половина направих първата си продажба в olx. Спомням си отлично - бях заделила няколко неща, от които исках да се освободя, защото не ползвах. Ето и тяхно кратко описание: фотографска чанта (имах си нова, по-малка), велосипед (отново бях с нов), преса за коса (при мен не работи), фотопринтер (подарък към първата дигитална сапунерка) и mp3 player (неизползван от няколко години). Направих на всяко серия прилични снимки и вкарах цялата си зла хитрост, списвайки анотациите им.

И какво стана? За отрицателно време продадох почти всичко, а като видях колко е лесно, реших да пробвам с още. На първо време, да поправя верижната грешка, която се намираше в спалнята ми. А именно: възголямото легло, купено, за да спре растящото ми куче да спи върху мен. Слагайки го в тогавашната ми стая, със закъснение установих, че няма място за библиотеката. Купих нова, пак от ИКЕА. А премествайки се в новия ми дом, нямаше място за бюрото, така че и него смених с по-малко. Обзаведох се и със скрин. Но всяко едно от тези неща беше в спалнята ми поради някаква недомислица, свързана с предходното. И дълбоко в себе си аз знаех това.

Жокер - вещи с марката ИКЕА се препродават два пъти по-лесно от всичко останало. Доказателство (или за великите ми способности на продавачка) са старите чаршафи, които вече нямах на какво да постилам и размених за цели 80 лв. Добра сделка! 

Разбира се, "под ножа" паднаха и вехтории от типа на детския ми телевизор, системата ми за музика, стари часовници, одеяла, кецове и кубинки от тийн годините, 2 кожени якета, умалели ролери, ненужни дискове и дивидита + какво ли още не. В olx наистина можеш да продадеш всичко! Колкото и да е абсурдно, някой някъде в България се нуждае от него и рано или късно решава да го потърси тъкмо там.

Ето защо посегнах и към семейните мазе и таван. Позабърсах от прахта 2 дебели телевизора, 2 грамофона, 2 чифта колони, дървени столове и т.н. Сешоарът от младежките години на баба ми срещу 10 лв. Внимание - отървах се от общо 7 стари или ненужни мобилни апарата! Както казах - всичко върви. А най-хубавото е, че не усетих липсата на нито една от "загубените" вещи. Всъщност това бе мярката ми на раздяла: "Ще усетя ли липсата на това?" Ако "да", нещото се запазва, ако ли "не", изхвърча към olx.

Да препродаваш има и добра страна. Рационално, подредено и екологично е. А и все на някого помагаш да си намери каквото търси. Аз може и да прекалих, но се сдобих с над 3000 лв. И освободих доста пространство - в дома си и в себе си. :)

So go ahead: try it!

П.П. По време на експеримента не пострадаха любими подаръци от семейство, приятели и близки.

28.04.2016 г.

14.01.2016 г.

Благодаря на момчетата от 1bike

Благодаря им, че съживиха стария велосипед на баща ми! Червената (преди ремонта) трошка стоеше в мазето повече от петнайсет години, когато ми дойде вдъхновение да я занеса в сервиза на 1bike. Чувала бях за тях покрай Иван, а скоро се оказа, че приятели познават Александър. Светът е малък, градът със сигурност.

Реновирането включи нови черни гуми с бял кант, най-удобната седалка ever, прахово боядисване, за да стане колелото зелено, шкурене, разни нови части и др. Резултатът е "елегантен градски боец", както бе определен в портфолиото на 1bike.



Не съм сигурна още какво да го правя, но знам, че сега е много по-хубав. Вози меко, направо се плъзга по улиците, а контрата е допълнителна ретро екстра!

Статут: продадено!