30.11.2018 г.

Велосипед "Балкан" за 1 лв.

Всички знаят, че преди няколко години започнах да разпродавам вещи, които не ползвам. Разказах накратко как се случи тук и явно запалих доста приятели, щом многократно давам някому съвет. Обикновено резултатът е успешен, но не знам дали е заради съвета. :)

Наскоро продадох поредното нещо от мазето - велосипед "Балкан". Ето и формулата, която ползвах:

1. Продавах нещо интересно. Дори да не ни се вярва, едно балканче спада към интересните боклуци втора ръка. Ретро е, но може да се ползва и в наши дни. А може да бъде и просто украса или част от колекция. Освен това влиза под кожата на хора от поне две категории: носталгици и хипстъри;

2. Ремонтирах го в добър сервиз. За да е в движение колелото и да изпъкне пред всички други балканчета онлайн, исках моето да е в движение. Почти всеки би предпочел да си купи готова трошка пред трошка, която тепърва трябва да стяга. Затова оставих велосипеда на пичовете от Re-Cyclers, които през последните месеци станаха популярни;

3. Направих му яки снимки. Спретнах прилична фотосесия на готовия велосипед. Избрах си място и подходящо време от деня, а накрая минах снимките с фотошоп.

Може да се каже, че си направих "лилава крава" (по Сет Годин). Но ако през цялото време не ме теглеше идеята просто да се занимая с нещо, ако не го приемах като игра - нищо от това нямаше да се случи. Ако исках пари, пари, пари - нямаше да се случи.

Защото being creative is not being greedy. И сега ще обясня.

4. Направих честна сделка. След кратко проучване разбрах, че този модел "Балкан" някога е струвал 145 лв. За да има закачка лилавата ми крава, реших в печалбата си да се придържам към оригиналната сума. Един вид просто да върна парите.

3. Обаче платих на сервиза (още в началото). За да стигна до чистата печалба, си взех обратно инвестицията в ремонта - точно 44 лв. Така от голямата сума останаха 101 лв.

2. Но "Балкан" не е мой! Като повечето неща от мазето и това колело беше семейно. Обикновено печалбата от всяка продажба отива при собственика, който през цялото време знаеше какви ги върша. Връчих му стотачка.

1. Получих и аз нещо. Онзи 1 лв., който остана накрая. Той дойде в пакет със забавлението. :)
.

0 коментара:

Публикуване на коментар